Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.01.2009 11:08 - Жена в железария
Автор: koker Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2825 Коментари: 15 Гласове:
0



Има всякакви долни поговорки на тема некадърност на нежния пол. Любимата ми е „Жена в кола е като луд с резачка”- много Тексаско звучене има. Та, идеята е следната:
 
В блока срещу нашия има железария. Не помня каква битова катастрофа ме накара да я открия, но ще да е било отдавна. В нея работят двама изключително мили чичковци. Ама от тези, благите, учтивите, с чувство за хумор и железарски познания.
 
Първият ми ясен спомен от сблъсъка с женската ми неадекватност в областта на битовите поправки и подобрения датира още от първата квартира. С тогавашната ми съквартирантка решихме да поправяме (?!) пералнята тип Перла нуланамсиколко. Събрахме експертни мнения от познати и решихме, че ще започнем от някакви маркучи. Знаехме само, че стоят отзад на пералнята и участват в магията, която я кара да пере. С бодра крачка се отправихме към заветната железария.
-         Добър ден.
-         Добър ден. Какво ще обичате?
-         Да си оправим пералнята!
В този момент се проявиха първите признаци на благост у двамата симпатични чичовци. Представям си как сме изглеждали, скупчени и уплашени, по средата на джунглата от пирончета, винтове и там-каквото-се-продава-по-такива-места.
       - Какво й е на пералнята?
       - Ми, не работи!
       - Аха, а каква е?
       - Перла – тука бяхме в свои води!
       - Каква перла?
А, сега де!? Каква перла.
       - Абе, не знаем, ама ни трябва маркуч!
       - За чиста или за мръсна вода?
       - ?!
Е, как мръсна?! Нали е пералня- трябва да е чиста!
       - Има два вида маркучи- единият отвежда мръсната вода, другият- чистата.
Бегом до вкъщи. Връщаме се- две мацки с два маркуча.
-         Е, значи ви трябват и двата. Вие всъщност знаете ли как да ги сложите?
-         Не. Ще действаме интуитивно?
-         Колегата ще дойде с вас да погледне пералнята и да помогне. – мила постъпка, с мил тон. Просто на човечеца му стана ясно, че никаква няма да я свършим, най-много да се нараним сериозно.
В крайна сметка се оказа, че пералнята е непоправимо изгнила някъде отвътре, каквото и да има там. Болничка, демек. Но това беше началото на една черна статистика, която сочи, че колкото и да се опитвам да се докажа като самостоятелен владетел на всичко механизирано и немеханизирано вкъщи, все нещо ми куца. А аз се опитвах:
 
Втора серия. Ще се сменя патрон на бравата. Не, брава. Абе, това дето се заключва. Пристигам убедена, че няма какво да сбъркам- проверила съм модела в интернет. Даже съм ползвала google изображения. Влетявам:
-         Искам брава Метал (и някакво номерче)!
-         Брава или патрон?
-         А?!!!! – пищя. Не може! Как така- има ли разлика?
-         Кое ви трябва- дръжката или това, което се заключва? – трогателни са.
-         Това, дето се заключва.
-         То как изглежда?
-         Не знам.
Кратко суетене по рафтове и ми показват нещо, което май прилича. Викам:
-         А, май е това!
-         Вие как ще го монтирате?
-         Е, ще извикам ключар!
-         Знаете ли, сега нямаме много работа, колегата ще дойде да ви помогне. – почти ме разплакаха.
Човека дойде, смени патрона, изпробва ключа и ми пожела приятен ден. Почувствах се 20 сантиметра висока. Но си обещах, че следващия път, когато припаря в железарията, ще съм готова!
 
Този момент назря вчера. От 2-3 месеца металната кафеварка има болно уплътнение. До сега се справяхме с кафе-машината, но реших, че е крайно време да срещна полово-определеното си невежество лице в лице! Отново прекрачвам прага на Храма на Обречените. Прокашлям се и се изпъвам като струна:
-         Добър вечер, искам гумено уплътнение за метална кафеварка, тип Кубинска!- с нетърпение чакам следващия въпрос, защото му знам отговора.
-         Добър вечер, от кой размер да бъде?
Ха! Аз знам! Аз знам! Нека да кажа! Аз знам!
-         Среден!
-         Ма те са четири!
-         ?!?!?!?
Е как може бе?! Как?! До оня ден бяха 3! Сега кое му е средното на 4!? А?! Трябва ли да реша транспортна задача, за да разбера! Пак се осрах.
- За колко кафета е кафеварката?
Как да му кажа на добрия човек, че аз я пия за едно? Почти се разплаквам.
-         Ми, не знам!- ето, признах си!
-         Добре, ето ви всички размери, ако можете да се ориентирате.
Алиса в страната на уплътненията. Как може 4 вида да изглеждат толкова много. След педантично изследване на цялото кашонче, под благия поглед на милите продавачи, успявам да си харесам най-широкото уплътнение.
-         Това е!
-         Сигурна ли сте?
-         Да!
-         Добре. 1.10 лв.
-         А може ли и едно от по-малките? За всеки случай?- не мога да повярвам, че го казах! Патка! Не, патица! А щях да съм независима, уверена жена в железария! Провал! Не, позор!
 
Унило се прибирам вкъщи. До 22.00 дори не исках да изпробвам кой размер ще пасне. Престраших се. По-малкия беше. Аман от максималисти!
Сега вече съм убедена, че трябва да се науча да правя мусака. То е ясно, че няма да се занимавам с автомонтьорство!
 
=)
 
 
 
 
 
 


Тагове:   железария,


Гласувай:
0
0



1. ianchefff - ъъъ,
13.01.2009 11:21
след всичко, което си написала, единствено не става ясно защо поговорките са "долни"????
:))))))))))
цитирай
2. koker - =)
13.01.2009 11:22
Щото не е така! Просто действа някаква сила, която винаги проваля и най-подготвената технически дама :)
цитирай
3. ianchefff - аха.
13.01.2009 11:31
Сигурно е така. Сигурно.
:)
цитирай
4. floe - За силата не съм съгласна :-)))
13.01.2009 11:43
На мен пък ми се удават леките и средни битови ремонти с тая подробност, че за целта нещата се развалят точно в моите ръце. Скарана съм само с местенето на хладилници. Обаче да ме видите как въртя брадвата ;-)))
цитирай
5. swetq - :)
13.01.2009 12:18
Jeni dam :)
цитирай
6. stefo - хахаха
13.01.2009 13:32
бУбина с битови неприятности - весела железария!
цитирай
7. koker - =)
13.01.2009 14:02
Мдам, в единия случай бяхте преки очевидци :)))
цитирай
8. albizia - Много весел постинг. Но ако жените ...
13.01.2009 14:50
Много весел постинг. Но ако жените винаги се провалят, значи аз съм мъж. :)
цитирай
9. bibeto - хахаха
14.01.2009 13:07
Напомня ми моите драми с Домашните потреби.
цитирай
10. koker - =)
14.01.2009 13:18
M, да! Следващият път- заедно! Ще мъстим! Само ни трябва една подробна продуктова спецификация и малко зубрене вкъщи!
цитирай
11. simona34 - малка идея!
14.01.2009 15:54
за мусаката - не знам. за мен все още тази манджа е в областта на висшата кулинария. обаче, какво ти пречи да направиш една кафеварка горещо кафе и да я занесеш на тия чичковци от железарията. така де- за всеки случай, ако пак те налегне непреодолимо желание да си Сръчко :-)
п.п. сега е особено подходящ момент- студено, гадно, тъмно. всеки би се зарадвал на малко горещо кафенце...
цитирай
12. koker - =)
14.01.2009 16:11
Монка, аз за ракия си мислех. След пералнята успяхме да навием човека да вземе половинка домашна. Ама със зор го навивахме, направо му я натикахме в ръцете! :)
цитирай
13. simona34 - ами няма да е зле...
14.01.2009 16:14
и това е добра идея. ама ракията могат да ти я откажат. а пък никой не отказва кафе
цитирай
14. koker - =)
14.01.2009 16:18
Аз съм убедителна :)
цитирай
15. simona34 - знам :-)
14.01.2009 16:33
знам:-)
колко пъти съм преминавала от "няма да пия бира" до "добре, тази (деветата) ще ми е последна"- и това при твоето убеждаване :-)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: koker
Категория: Лични дневници
Прочетен: 321495
Постинги: 83
Коментари: 986
Гласове: 3494
Архив
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930