Постинг
08.03.2009 13:43 -
Мое дясно, или ваше дясно?
Автор: koker
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6991 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 08.03.2009 13:44
Прочетен: 6991 Коментари: 3 Гласове:
0
Последна промяна: 08.03.2009 13:44
Много съм недобре с ориентацията ляво-дясно. Не става въпрос за политически възгледи, нито за сексуални, а чисто и просто за пространствени.
Наскоро ми се случи возене в такси с още 2 мацки и в момента на разяснение към шофьора „Тук завийте в ляво”, човека видя 3 броя ръце да сочат 3 различни „ляво”, никое от които правилното.
Още по-наскоро бях на очен преглед. Така де, трябваше да си направя най-яките очила на света. Та, там има една прословута дъска с цифри и символи:
Преминах изпитанието на първите няколко реда математически символи, запецнах. Дойде реда на Ш-тата. Лекарката сочи първото- обърнато е надолу. Второто- нагоре. Третото.... А сега де! Започвам да мятам ръце във въздуха, с цел да открия с коя пиша, за да мога да имам някаква ориентация за дясно. На жената й става ясно, че освен проблеми със зрението имам и двигателни такива- защо иначе ще си кълча горните крайници по този унизителен начин. Справям се- тоест, откривам дясното. До тук-добре. А мое дясно или нейно дясно? Дъската е зад гърба ми, аз гледам в огледало? Чие дясно е моето дясно? А дясно ли е? А огледалото като го изкриви, става ли ляво? А мое ляво или нейно ляво? Наше средно? Предадох се безславно. Толкова се бях запънала, че накрая не ми пукаше кое Ш накъде е обърнато. Огледах се в кабинета и казах пораженчески- „Към прозореца”. Лекарката, сякаш досега незабелязала душевните ми терзания, снисходително казва: „А, само „настрани” е достатъчно!”. Е не можа ли да се сетиш по-рано, преди да си причиня мозъчен кръвоизлив?! =)
П.П. Честит осми март на всички дами и на тези, които се чувстват такива, но съдбата ги е прецакала с гените.
Преминах изпитанието на първите няколко реда математически символи, запецнах. Дойде реда на Ш-тата. Лекарката сочи първото- обърнато е надолу. Второто- нагоре. Третото.... А сега де! Започвам да мятам ръце във въздуха, с цел да открия с коя пиша, за да мога да имам някаква ориентация за дясно. На жената й става ясно, че освен проблеми със зрението имам и двигателни такива- защо иначе ще си кълча горните крайници по този унизителен начин. Справям се- тоест, откривам дясното. До тук-добре. А мое дясно или нейно дясно? Дъската е зад гърба ми, аз гледам в огледало? Чие дясно е моето дясно? А дясно ли е? А огледалото като го изкриви, става ли ляво? А мое ляво или нейно ляво? Наше средно? Предадох се безславно. Толкова се бях запънала, че накрая не ми пукаше кое Ш накъде е обърнато. Огледах се в кабинета и казах пораженчески- „Към прозореца”. Лекарката, сякаш досега незабелязала душевните ми терзания, снисходително казва: „А, само „настрани” е достатъчно!”. Е не можа ли да се сетиш по-рано, преди да си причиня мозъчен кръвоизлив?! =)
П.П. Честит осми март на всички дами и на тези, които се чувстват такива, но съдбата ги е прецакала с гените.
Честит и на теб:)))))))
А за лявото напълно те разбирам. На мен ми беше писнало да чувам през зъби "Не, миличкоооо, завий на ДРУГОТО ти ляво"...мда:)
цитирайА за лявото напълно те разбирам. На мен ми беше писнало да чувам през зъби "Не, миличкоооо, завий на ДРУГОТО ти ляво"...мда:)
Знаеш ли, че точно това "ляво" и "дясно" е предизвикало много морски катастрофи преди време? :))))
цитирайаз понеже съм силен недоскив, обикновено повече от половината преглед протича, от моя страна, все в един и същи отговор "Мммммм". Това някак обезкуражава доктора да пита повече:-). А "наше средно" е много добро:-))). Поздрави!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 3494
Блогрол