Ден 0 – София- полянката
Четвъртък, огромна раница, шалте и палатка. Псувам псуващите ме в 76, дотътрям се на работа и започвам да чакам края на деня. След около 20 века настъпи заветния момент, „скокнах” до Универсиада, където Ванката и Червения дракон вече ме чакаха, натоварих покъщнината и потеглихме. По пътя прибрахме третия палаткар и така смелата ни група тръгна към Рила.
Първоначалната ни идея да спим на ЦПШ Мальовица пропадна, поради заблатеност. За сметка на това, обаче, над Говедарци намерихме перфектната поляна за нашия лагер: Разпънахме палатките, подредихме кухнята, Ванката спретна по едно чайче за коняка и започнахме да намаляваме теглото на раниците откъм храна. През цялото време представлявахме по-скоро шведска маса за местните комари, явно стояли на диета специално за нашето идване. Разбира се, по стар обичай, заваля. В началото се опитахме да го игнорираме, но накрая се прибрахме в хола, за какъвто служеше моята палатка. Вътре, освен нас тримата, имаше и един Мамут- раницата на Васето, която се оказа доста злобно създание, със суицидни наклонности. Довършихме вечерята и заспахме, за да събираме сили за :

Ден 1 – ЦПШ Мальовица – х. Скакавица

Сутринта стартира с кафе на походно котлонче, закуска и уроци по Дунавско хоро. Събрахме стана и се придвижихме до ЦПШ-то- мястото за среща с останалите. След кафе време бойната група от 10 човека беше вече едно цяло, нарамихме раниците и потеглихме. Пътеката беше доста приятна, дори и по моите разглезени критерии. Времето беше намръщено, но това по-скоро ни успокои- всичко си беше в реда на нещата.

На хижа Вада спряхме за по бира и подкрепления. Някои презаредиха с боб. И заваля. Извадихме дъждобраните. Няма как да не забележа, че повечето, присъствали на Голямото Родопско Киснене бяха се ъпгрейднали с нови предпазни средства, което леко развали стиловата линия от предишните походи. Явно всички бяха наясно, че тръгнем ли нанякъде ще вали. Откарахме час и кусур шумкайки до хижа Ловна, където отново спряхме да починем. Спря и дъжда. Върнахме се обратно на пътеката и до Скакавица всичко мина без особени изненади, като изключим сранния подход за транспортиране на опасни товари-  да возиш газова бутилка на седалков лифт е предпоставка за Дарвинова награда и не особено умно решение. Поздравления на юнака, на когото е хрумнало.
Акостирахме в хижата и отряда по бързо реагиране отиде да събира девойки на Пионерска, за да допълним бройката от 15 души за първата вечер. В хижата няма баня, а прането се суши над главите на вечерящите. Печката в стаята беше затъпкана с боклуци, които Ками майсторски изхвърли и напали обувко-спасяващ огън. Изкрънкахме си по 1-2 бирички за след вечеря от вече затворилото барче и по-талантливите заиграха хора.Обикновените пияндета посръбвахме от кенчетата и се наслаждавахме. Най-голямата живопис настана, когато дойде време да си лягаме.

В стая с 10 легла няма начин да се пази тишина. Като се вземат предвид камарите раници, които запречваха естествения излаз до постелята и закачалката с дъждобрани, удобно поставена в средата на стаята, няма нищо чудно, че след 2 минути Ружката стана и заяви: -         Слушайте какво, писна ми да се напъвам да разбера какво си говорите, спрете да шепнете. Настанаха чудни 2 часа на истерия от смях, снимки и опасности от изпадане на „спящите” по вторите етажи. Отвън стаята е изглеждала като при раздаване на Оскари, съдейки по светкавиците от фотоапаратите. Припомних си светлите деЦки години по хижи и станции. Нямам представа как, но успяхме да заспим, преди да се събудим.   =)

СЛЪНЦЕ ЧАК СЕГА ТЕ ОТКРИХ...ЧУДО Е
МОЛЯ ТЕ ДА МИ РАЗРЕШИШ ДА КАЧА ПОСТИНГИТЕ ТИ ЗА РОДОПИТЕ...А ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ ЗА РИЛА?
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

При вас е било весело :)
А бутилката имаше ли придружител или просто са я метнали на лифта :D