Постинг
15.08.2009 12:16 -
Рила- Ден 2
Автор: koker
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8916 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 15.08.2009 12:17
Прочетен: 8916 Коментари: 6 Гласове:
3
Последна промяна: 15.08.2009 12:17
х. Скакавица- Седемте езера- х. Иван Вазов
Въпреки факта, че въздуха в стаята беше придобил нови, неестествени за него качества като цвят, мирис и осезаема плътност, успяхме да се събудим по-рано от предвиденото и част от народа скокна до водопада. Останалите мързеливо закусихме под все още сушащите се чаршафи в столовата.
След събирането на багажа, предимно от пода, нечии раници бяха по-леки, а други- по-тежки. Все още не съм установила липси. Потеглихме късно, към 10.00, за да сме навреме за срещата с новите попълнения в 11.00 в х. Рилски езера. Времето беше обещаващо, т.е. мъгливо с опция за валеж. От хижата с нас тръгна и Марто:
Малко след уговореното време стигнахме в Рилски езера. Интересна хижа, тип хотел. Кисела гъзария навсякъде, имайки предвид, че до нея стига лифта. Лелки с токчета барабанят навсякъде. Имаше забрана за хранене в хижата, освен с продукти, купени от нея. Но пък в „столовата” имаше плазма. Едното за сметка на другото:
Потеглихме нагоре, към Долното езеро и продължихме към Рибното и х. Седемте езера. Мъглата не издаваше намерения да се разсее. В хижата някои обядваха, други пихме бира, наслаждавайки се на Рибното езеро:
Дъновистите бяха накацали на палатки по склона. Марто не се беше отказал да ни съпровожда. От там към Трилистника:
... и Близнака:
Стихнахме до Бъбрека:
от където казаха, че започва Голямото Драпане. Като виден любител на всякакви баири, изкачвания и живописи се бях подготвила психически отново да си видя белия дроб по скалите. Докато стигна до Окото:
Другите вече бяха тропнали 4-5 хорца. Чудя се, Дъновистите ли са по-упорити в религията си, или ние. И не, мъглата не си беше отишла. За разлика от Марто. Нов баир до Сълзата:
Езерата свършиха и потеглихме към Раздела – заветната точка, в която изкачванията за този ден приключваха. Бях помолила Павката да свирне кога точно триумфално да отворя коняка. А ето го и мястото:
От там вече се виждаше х. Иван Вазов, на около час път по поляната. Слънцето изгря, баира свърши.
По пътя започна и лигнята – повелителят на конете Ванката начеса половин стадо, с Катето направиха демонстрация по бойни изкуства на внимателно подбран терен без камъни и лайна (вероятно единствения такъв), шляпахме боси и по сандали. Най-накрая стигнахме хижата и нахвърляхме раниците по пейките. Оказа се, че в столовата се е настанила Дълбоката депресия- осветлението беше достатъчно за бегло разпознаване кои са нашите хора и къде има стол. Настанихме се в стаята, която представляваше Г-образна пътека и 2 двуетажни легла за по 10 човека, на едно от които се търкаляше 3 годишния Буда – не разбрах много чии беше, май сина на хижаря. Свлякохме се долу за да вечеряме. Боба беше...хмм...абе, май беше боб. Гледах да го избягвам. И той ме гледаше. Решихме, че е по-разумно да си облечем всички налични дрехи и да излезем на въздух, пред едно от бунглата:
По-късно към нас се приближи непознато зле, с думите :
- Копелееееееее, най-накрая ви намерИх! И тръсна една купа люти чушки на масата. - А, ама това май не сте вие? Е, ние сме си, ма май не търсиш нас... - Охх, сега един приятел ме напушИ и не мога да го намеря. Аз съм готвача. Аха, ясно защо в боба имаше картофи. Човека офейка, а ние наблюдавахме изгряването на луната. Вечерта завърши с уроци по Дунавско (отново) и Циганско. Благодарности на Ники за последното. Добирането до леглата беше на принципа- отваряш вратата, спъваш се в раница и където паднеш. Тези от вторите етажи трябваше да се засилят повече. Вероятно заради умората, нямаше следа от вчерашните изпълнения за лека нощ и почти веднага народа заспа. =) П.П. Повечето снимки са крадени, но с разрешение.
След събирането на багажа, предимно от пода, нечии раници бяха по-леки, а други- по-тежки. Все още не съм установила липси. Потеглихме късно, към 10.00, за да сме навреме за срещата с новите попълнения в 11.00 в х. Рилски езера. Времето беше обещаващо, т.е. мъгливо с опция за валеж. От хижата с нас тръгна и Марто:
Малко след уговореното време стигнахме в Рилски езера. Интересна хижа, тип хотел. Кисела гъзария навсякъде, имайки предвид, че до нея стига лифта. Лелки с токчета барабанят навсякъде. Имаше забрана за хранене в хижата, освен с продукти, купени от нея. Но пък в „столовата” имаше плазма. Едното за сметка на другото:
Потеглихме нагоре, към Долното езеро и продължихме към Рибното и х. Седемте езера. Мъглата не издаваше намерения да се разсее. В хижата някои обядваха, други пихме бира, наслаждавайки се на Рибното езеро:
Дъновистите бяха накацали на палатки по склона. Марто не се беше отказал да ни съпровожда. От там към Трилистника:
... и Близнака:
Стихнахме до Бъбрека:
от където казаха, че започва Голямото Драпане. Като виден любител на всякакви баири, изкачвания и живописи се бях подготвила психически отново да си видя белия дроб по скалите. Докато стигна до Окото:
Другите вече бяха тропнали 4-5 хорца. Чудя се, Дъновистите ли са по-упорити в религията си, или ние. И не, мъглата не си беше отишла. За разлика от Марто. Нов баир до Сълзата:
Езерата свършиха и потеглихме към Раздела – заветната точка, в която изкачванията за този ден приключваха. Бях помолила Павката да свирне кога точно триумфално да отворя коняка. А ето го и мястото:
От там вече се виждаше х. Иван Вазов, на около час път по поляната. Слънцето изгря, баира свърши.
По пътя започна и лигнята – повелителят на конете Ванката начеса половин стадо, с Катето направиха демонстрация по бойни изкуства на внимателно подбран терен без камъни и лайна (вероятно единствения такъв), шляпахме боси и по сандали. Най-накрая стигнахме хижата и нахвърляхме раниците по пейките. Оказа се, че в столовата се е настанила Дълбоката депресия- осветлението беше достатъчно за бегло разпознаване кои са нашите хора и къде има стол. Настанихме се в стаята, която представляваше Г-образна пътека и 2 двуетажни легла за по 10 човека, на едно от които се търкаляше 3 годишния Буда – не разбрах много чии беше, май сина на хижаря. Свлякохме се долу за да вечеряме. Боба беше...хмм...абе, май беше боб. Гледах да го избягвам. И той ме гледаше. Решихме, че е по-разумно да си облечем всички налични дрехи и да излезем на въздух, пред едно от бунглата:
По-късно към нас се приближи непознато зле, с думите :
- Копелееееееее, най-накрая ви намерИх! И тръсна една купа люти чушки на масата. - А, ама това май не сте вие? Е, ние сме си, ма май не търсиш нас... - Охх, сега един приятел ме напушИ и не мога да го намеря. Аз съм готвача. Аха, ясно защо в боба имаше картофи. Човека офейка, а ние наблюдавахме изгряването на луната. Вечерта завърши с уроци по Дунавско (отново) и Циганско. Благодарности на Ники за последното. Добирането до леглата беше на принципа- отваряш вратата, спъваш се в раница и където паднеш. Тези от вторите етажи трябваше да се засилят повече. Вероятно заради умората, нямаше следа от вчерашните изпълнения за лека нощ и почти веднага народа заспа. =) П.П. Повечето снимки са крадени, но с разрешение.
Балканци - Марш на 34-ти Троянски полк
Великденските истории според четирите ев...
В Малко Чукундурово
Великденските истории според четирите ев...
В Малко Чукундурово
за ентусиазма. Мога единствено да си седя вкъщи и да ти завиждам благородно. Вчера за съжаление ми се размина преход по същия този невероятен маршрут.
цитирайрИвеш и се оплакваш- нали сте финализирали похода успешно! Аз, като се опитах да мина същия маршрут, на х. Рилски Езера ни заваля сняг (последните дни на август, преди около стохиляди години), който натрупа толкова, че направи излизането от хижата невъзможно. И се започна едно салатоядене и ракиепиене... И консумация на гъби, набрани предходните дни над Скакавишкия водопад. И така - три дни! Та не успях тогава да видя езерата...
Апропо, гъбите около Скакавица са просто превъзходни- основно хлебна манатарка. Другия път да си набереш! И после, задушени с масълце да ти прокават винцето!
цитирайАпропо, гъбите около Скакавица са просто превъзходни- основно хлебна манатарка. Другия път да си набереш! И после, задушени с масълце да ти прокават винцето!
този от когото си ги откраднала и му кажи другия път да ползва фотоапарат, все пак. С разни допълнителни дреболийки по него- зуум, светкавица, фокус. Ей такива нещица. Че да ги (ви) видим и ние, зрителите.
цитирайВероятно снимките, които са разфокусирани, неосветени и незуумнати са моите, от телефона, който толкова си може. А дори и да не са- не е това идеята ;)
цитирайНищо не те зарежда така, както природата!
А нашата е дивна!
Брагодаря, че сподели преживяното!:)
цитирайА нашата е дивна!
Брагодаря, че сподели преживяното!:)
6.
анонимен -
Красивата Рила!
22.11.2009 19:56
22.11.2009 19:56
Това което е по-добро от Рила
е нищо друго освен самата тя!
цитирайе нищо друго освен самата тя!
Търсене
За този блог
Гласове: 3494
Блогрол