Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.08.2009 13:47 - Рила - Ден 3
Автор: koker Категория: Лични дневници   
Прочетен: 7512 Коментари: 3 Гласове:
5



 

х. Иван Вазов- в. Мальовица – х. Мальовица

 

Звъненето на алармите сутринта показа, че ничий часовник не е в унисон с някой друг. Симфония от звуци, мелодии и вибрации разтърсиха Маймунарника, стартирайки към 4.00. До 7.00 вече всички бяхме на крака, защото общо взето само това виждах от хората – крака се разхождат по алейката, крака висят от втория етаж...

Закусихме с т.нар. чай –компле- питателна комбинация от каквото е останало в хижата + хляб. Раздадоха ни сухите пакети за през деня и се приготвихме за най-тежкия ден от похода.

Времето се беше объркало, че вече не сме в планината и сутринта ни посрещна със слънце, което наложи Голямото мазане. Всички замирисахме на плаж:

 

image
Поляната, на която се радвах толкова много миналия ден, сега ми се стори безкрайна и тегава. Почти излазих на Раздела, където вече ни чакаше по-голямата част от групата. Поехме по пътеката за връх Мальовица и след едно малко изкачване (да се разбира почти никакво за нормалните хора) пред нас се откри невероятен изглед към Урдини езера и върха.

 

image
Ееееей онова, полегатото, на около 200 км е Мальовица. На ум преброих върховете и хълмовете, които трябваше да изкачим и слезем, за да стигнем до там и тихо изпсувах. По пътя слънцето и облаците взаимно се избутваха, за да ни се налюбуват. Гледката, когато и където нямаше мъгла, беше дъхоспираща. Те и баирите бяха дъхоспиращи. На всяко хълмче имаше закусващи или обядващи части от групата. След поредното връхче можахме да се насладим на борбата на мъглата за надмощие:

 

image
Най-накрая Мальовица се издигна пред нас и изкачването започна. По пътя срещнахме човек по бански – в планината има всякакви хора...

Разбира се, вярна на себе си, пристигнах последна. Народа вече приключваше с яденето, но пък се беше отворило коняче (моето беше издъхнало предишната вечер). И моят крак стъпи на връх:

image
Ще ме прощавате за очукания лак.

От върха имаше чудесна гледка ...от време на време:

 

image
Голямото слизане настъпи. А с него и истерията. Не знам с какво този камънак ми накриви на шапката, но 10 минути след началото, та до края, ревах по скалите. Досадна работа. На Еленините езера ( всъщност- езеро и локва) спряхме за почивка и кафе на животоспасяващото Ванково котлонче:

image

В рев и закачки дослязохме останалата част. Май съм успяла да се накарам на някакви хора, за което се извинявам.

Всичко щеше да е чудесно, ако на х. Мальовица не ни чакаше лоша вест. Останалата част от народа, които си тръгваха същия ден и вече бяха на ЦПШ-то звъннаха, за да кажат, че колите са с пробити и източени резервоари, а на Червения дракон му няма сърцето- демек, акумулатора. За съжаление, дори и в планината има кой да ти направи зулум, ей така, защото неделята му е била скучна. Не знам какво удоволствие са изпитали вандалите от това да преебат (без извинение) последната вечер на толкова много хора и да оставят горчив привкус на спомените от иначе прекрасните 3 дни в Рила. Така или иначе, станалото наложи Ружките да си тръгнат по-рано, както и Катето. От 8 човека за х. Мальовица останахме 4. Здравкои Ники заминаха да изпратят Кате и Деси до ЦПШ-то и да видят какво е положението. Част от останалите се бяха върнали с резервни части и умения за поправка, за да помогнат на 3-те коли. Понеже нямаше с какво друго да сме полезни, с Васето успяхме да изкрънкаме ключ от „служебната” баня, за която редът идваше след около час. Решихме, че Здравкои Ники ще имат повече нужда, след допълнителните 2 часа, към предишните 10, ходене. За съжаление, дори излъсканата хижа Мальовица не предлага обществено достъпна баня за туристите. За сметка на това нощувката е 14 лева в стая със счупена брава (тя така си беше, ние нищо не сме й правили). С бира в ръка ги изчакахме за вечерята.Настроението не беше особено приповдигнато, та около полунощ бяхме вече по леглата, с идеята поне да се напсим преди пътя към Говедарци.

=)

 



Тагове:   рила,


Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. gamina - ох
17.08.2009 12:53
ама вие сте минали от Иван Вазов през раздела и Вазов връх... ние без да искаме намерихме един маркиран в синьо шорктът и си го спестихме това упражнение с Вазов връх. А поляната в посока Раздела и не мен ми беше безкрайна и тегава.
За колите - без коментар, казах ти - дори не мога да го проумея...
цитирай
2. анонимен - bTxMtKqGPw
02.07.2011 12:36
Cool! That's a clever way of looknig at it!
цитирай
3. анонимен - kTAUQImfYuvQHgkVffd
03.07.2011 16:35
TaugPU , [url=http://rvwjanbrvewd.com/]rvwjanbrvewd[/url], [link=http://ceyrmtrsxzjx.com/]ceyrmtrsxzjx[/link], http://xndjzbbfzlcg.com/
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: koker
Категория: Лични дневници
Прочетен: 473723
Постинги: 83
Коментари: 985
Гласове: 3494
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031