х. Иван Вазов- в. Мальовица – х. Мальовица
Звъненето на алармите сутринта показа, че ничий часовник не е в унисон с някой друг. Симфония от звуци, мелодии и вибрации разтърсиха Маймунарника, стартирайки към 4.00. До 7.00 вече всички бяхме на крака, защото общо взето само това виждах от хората – крака се разхождат по алейката, крака висят от втория етаж...
Закусихме с т.нар. чай –компле- питателна комбинация от каквото е останало в хижата + хляб. Раздадоха ни сухите пакети за през деня и се приготвихме за най-тежкия ден от похода.
Времето се беше объркало, че вече не сме в планината и сутринта ни посрещна със слънце, което наложи Голямото мазане. Всички замирисахме на плаж:
Поляната, на която се радвах толкова много миналия ден, сега ми се стори безкрайна и тегава. Почти излазих на Раздела, където вече ни чакаше по-голямата част от групата. Поехме по пътеката за връх Мальовица и след едно малко изкачване (да се разбира почти никакво за нормалните хора) пред нас се откри невероятен изглед към Урдини езера и върха.
Ееееей онова, полегатото, на около 200 км е Мальовица. На ум преброих върховете и хълмовете, които трябваше да изкачим и слезем, за да стигнем до там и тихо изпсувах. По пътя слънцето и облаците взаимно се избутваха, за да ни се налюбуват. Гледката, когато и където нямаше мъгла, беше дъхоспираща. Те и баирите бяха дъхоспиращи. На всяко хълмче имаше закусващи или обядващи части от групата. След поредното връхче можахме да се насладим на борбата на мъглата за надмощие:
Най-накрая Мальовица се издигна пред нас и изкачването започна. По пътя срещнахме човек по бански – в планината има всякакви хора...
Разбира се, вярна на себе си, пристигнах последна. Народа вече приключваше с яденето, но пък се беше отворило коняче (моето беше издъхнало предишната вечер). И моят крак стъпи на връх:
Ще ме прощавате за очукания лак.
От върха имаше чудесна гледка ...от време на време:
Голямото слизане настъпи. А с него и истерията. Не знам с какво този камънак ми накриви на шапката, но 10 минути след началото, та до края, ревах по скалите. Досадна работа. На Еленините езера ( всъщност- езеро и локва) спряхме за почивка и кафе на животоспасяващото Ванково котлонче:
В рев и закачки дослязохме останалата част. Май съм успяла да се накарам на някакви хора, за което се извинявам.
Всичко щеше да е чудесно, ако на х. Мальовица не ни чакаше лоша вест. Останалата част от народа, които си тръгваха същия ден и вече бяха на ЦПШ-то звъннаха, за да кажат, че колите са с пробити и източени резервоари, а на Червения дракон му няма сърцето- демек, акумулатора. За съжаление, дори и в планината има кой да ти направи зулум, ей така, защото неделята му е била скучна. Не знам какво удоволствие са изпитали вандалите от това да преебат (без извинение) последната вечер на толкова много хора и да оставят горчив привкус на спомените от иначе прекрасните 3 дни в Рила. Така или иначе, станалото наложи Ружките да си тръгнат по-рано, както и Катето. От 8 човека за х. Мальовица останахме 4. Здравкои Ники заминаха да изпратят Кате и Деси до ЦПШ-то и да видят какво е положението. Част от останалите се бяха върнали с резервни части и умения за поправка, за да помогнат на 3-те коли. Понеже нямаше с какво друго да сме полезни, с Васето успяхме да изкрънкаме ключ от „служебната” баня, за която редът идваше след около час. Решихме, че Здравкои Ники ще имат повече нужда, след допълнителните 2 часа, към предишните 10, ходене. За съжаление, дори излъсканата хижа Мальовица не предлага обществено достъпна баня за туристите. За сметка на това нощувката е 14 лева в стая със счупена брава (тя така си беше, ние нищо не сме й правили). С бира в ръка ги изчакахме за вечерята.Настроението не беше особено приповдигнато, та около полунощ бяхме вече по леглата, с идеята поне да се напсим преди пътя към Говедарци.
=)
ОФИЦЕРИТЕ ЗА СПЕЦИАЛНИ ПОРЪЧКИ НА РАДЕВ ...
СТРАНИТЕ-ПРИМАТИ ИСКАТ ДА УНИЩОЖАТ СВЕТО...
17.08.2009 12:53
За колите - без коментар, казах ти - дори не мога да го проумея...
02.07.2011 12:36
03.07.2011 16:35