От три седмици мрънкам, че ми се ходи на море. Лашкам се в грАдския транспорт и ми се ходи на море.  Грея се на монитора и ми се ходи на море. Заливам клавиатурата с кафе и ми се ходи на море. Потя се в жегата и ми се ходи на море. Търча дехидратирана към Лодки и ми се ходи на море….
Мечтая си да отпивам студена бира през  затопленото от слънцето гърло на бутилката, наполовина закопана в пясъка (да не стане сакатлък и някое развилняло се германче да ми я гътне). Почти усещам приятно-досадния пясък между пръстите на краката си и дори ми се ще да бъда накъкана от нагла чайка-снайперист (неволно си изваждам кърпичките с превантивна цел). Даже нямам нищо против да се потя, стига по кожата ми да полепва пясък (тук се сещам за пясъчника зад блока, ама не е същото). Струва ми се, че долавям смесената миризма на плажно мляко, водорасли и кебапчета (трябва да го патентоват този аромат)!  Чувам вълни (сигурно има медикаментозно лечение, но и така ми е добре, по-добре да чувам вълни, отколкото гласове) и присвивам очи от бляскавата среща на слънцето и водата. Изстрелвам се в прохладата на Голямото Синьо Петно (напълвайки носа си със солена вода) и побеждавам гравитацията (която принципно пристрастява).
Раздвижвам мишката, защото докато блея на изток се е активирал скрийнсейвъра и вече е очеизвадно, че не работя, а симулирам…и ми се ходи на море.  =)   

В София е много по-хубаво отколкото на морето!
По морето много мъка!