Това е положението- първия ми блед напън за постинг...и за блог...Аматьорска работа... Ама по темата, де:

Имам сериозни и основателни подозрения, че имам въгарец в трибуквеника! Много ми е трудно да се свъртам в едно населено място...особено като дойдат събота и неделя, и онова нещо от трибуквеника съвсем пощръклява. Та понеже бях изкарала предния уикенд на котва в Софето, реших, че този няма да се мина. По предварително известно стечение на обстоятелствата в примамливо близка Враца щеше да се състои мотосреща. Тази дестинация направо ме плени, тъй като:
1. На Леденика има печат о 100-те национални туристически обекта, които печати аз състезателно събирам.
2. Имам слабост към мотори, която умело съчетавам с панически страх и винаги ми е интересно до каква степен мога да се вцепеня, стиснала здраво водача на някоя двуколка (обикновено Алекс, защото само тя търпи паническия ми вой).
3. "Едвам" навих двама приятели (единия от самата Враца) да тръгнат на същия път.
Събота, обедно време, мента и спрайт в халбата, недопито кафе, раница, палатка и спален чувал. Телефона звъни, след малко вече заключвам входната врата от по-добрата й страна- външната. Бири в колата...климатик..идилия. Бялата линия разделя платното на две, често сменяйки правилата за изпреварване. нахилената ми физиономия наднича иззад седалката на шофьора, а блесналите ми очи следят пътя! Следваща спирка- басейн във Вършец. Копнея за заветното "цамбур" и то най-накрая идва (след доста неудобно и леко стряскащо преобличане в нещо-като-съблекалня). Пак биричка, акомпанирана от един сандвич. Играем волейбол във водата...или по-скоро хората кооито могат да играят волейбол се опитват да тушират некоординираните ми действия на ентусиазиран удавник. Жалко...нов тур на преобличане и пак в колата. 
Наближихме Леденика и замириса на бензин и изпилени гуми! Красота! Оглушителен рев на мотори! Намираме Алекс, разпъваме палатката (без моето участие, което щеше да удължи ритуала с поне час). Морно присядаме край една кръчмица, трима млади химици забъркват всеки свой коктейл в пластмасови бутилчици от минерална вода. Седиш, усещаш хладината на балкана, отпиваш и гледаш. Не, не гледаш, ами направо си блееш в пушилката. Разкош! Неусетно става хладно, но знам, че мечтата ми от няколко месеца насам да умра от измръзване няма да се сбъдне и този път. Спокойна вечер на неспокойно място. 
Съня в палатка ободрява, колкото и кратък да е. Сутринта настъпва с жега и събиращи багажи хора. Бавно и полека поляните наоколо опустяват и цветните петна на биваците изчезват. Време е за прохладна разходка в пещерата. Дъхоспиращо! 2 милиона години се вият между сталактити. 1 час времето спира и нищо не се случва...
Отново на повърхността ме блъска тежката жега. Бързо окопитване и обратно във Враца. Следващия атракцион е картинга. Тук вече започвам да се чувствам като котка, хванала първия си гризач- горда и себедоволна. Защо ли?! При положение, че никога не съм карала кола (за щастие на всички пешеходци) успях да надвия физичните закони да взимам завоите с немска прецизност! 
И понеже един истински "женски" ден трябва да е такъв до край- последва гледане на Формула 1. След надпреварата хванахме шосето обратно за столицата. 
Като обух домашните чехли и спрях за малко, имах чувството че не съм била вкъщи цяла седмица...Ей на това му казвам аз хубава почивка =)