Колкото и да ми е скапанмръсендоленгаден деня, винаги се намира нещо, което да го разведри. Или някой, ама това е по-рядко. Обикновено е странна гледка, която не си очаквал. Нещо свежичко. Като светлина в тунела…Ако нарека лошия ден- лайнян, то именно тази гледка е люспата от домат, която го прави по-цветен  (извинявам се на гнусливите).

Обикновено „нещата” са прости. Понякога банални. Почти винаги кичозни. 

Веднъж, пътувах дестинацията Плевен-София в ужасно настроение. Ама у-жас-но. И времето беше следдъждовно, ама от онова, смраченото. Хората в купето миришеха. Лошо миришеха, на много неща: лук, пот, прах, кир и други едносрични (май повечето гадни думи са с една сричка: смърт, гъз, брак). Минавахме през Искърското дефиле. Влака там се клатушка по-бавно, а покривите на къщите от едната страна са на нивото на самата линия. Покрити са с плочи, речни, с мъх. Мокър мъх. И на цялата тази сивота, върху една такава плоча, величествено се беше кютнало бяло котенце. Малко, не повече от двумесечно. Как се беше покатерило там, до ден днешен се чудя. Ама си отстояваше мястото с гордост. И зяпаше влака с бебешка глупота. И влака го гледаше. И се усмихнах.

Ей такива ми ти работи! Неочаквани. =)

разведри ли се?

ми е най-любимото място по тази линия.
умирам си!
особено по залез е много яко.

@Шива- ще видиш довечера, като доведа мстията =)
@ Янив- а след дъжд+коте е вълшебно =)

помниш ли онази картинка за "FUCK"?
Мастиите остават пред входа

А ще ми отлеете ли малко- ще приседна на черджето =)

ша ти отлеем, ма нема чердже...

мастията вън - ти вътре? как ти звучи?

Аз= мастия! Това ми е една от любимите думи! Също като "разпоретина" и "пляка".

ти си луда! заклевам се!

И мама така каза...Обаче още си ме обича...май.=)

още те обичам :))))

все още.


но никога не е късно това да се промени

Я съм обичливо копеле. Найш къв тъжен поглед имам =)

копелета с тъжен поглед. Обичам палави

Е, с'я, претенции! И аз не обичам да пия, ама го правя по дълг и с отвращение! =)